Never grow old!

Честит ни празник, дечица! :))

Забавлявайте се от сърце. Смейте се шумно и докато не останете без въздух. Изплачете си душата, за да ви олекне. Пейте с цяло гърло. Сега и винаги! Скачайте в локвите. Танцувайте! Колкото, когато и както можете! Бъдете любопитни. Приключенствайте! Опознавайте света наоколо и в себе си. Научете се да пишете грамотно и да четете без да сричате. Пуснете се с колело надолу по баира без ръце. Не се страхувайте да опитате нещо ново. Не плачете ако паднете. Обелените колене са показател за вълнуващ живот! Казвайте на мама и тати, че ги обичате. ОБИЧАЙТЕ както само едно дете може – чистосърдечно и просто ей така. Кажете на момиченцето, за което мислите преди да заспите, че го харесвате. Купете й сладолед, а после я омажете цялата. Без да ви е срам. И без задръжки. Не се притеснявайте какво ще кажат другите. Не се ядосвайте като счупите нещо. Бъдете искрени и чисти. Живейте леки като перце, като полъх на вятъра през юни, като Д Е Ц А! Не се страхувайте да живеете! Не спирайте да мечтаете НИ-КО-ГА.

А, да, и да не забравя.. Не пораствайте! Казват, че изобщо не е забавно 🙂

 

 

Advertisements

84 reasons to love Bulgaria

99 lives

Every time I travel abroad I realize how much I love Bulgaria. Our country is gorgeous! We often don’t see it or take whatever we have as granted. We also like to compare ourselves to others. And I know it’s easier to point out the bad things, but let’s do the opposite instead.

Let’s think about the good things that warm our Bulgarian hearts even when we are far away, and which impress the adventurous foreign travelers when visiting our country. Because… Bulgaria is gorgeous and here are 84 reasons to love it!

Untitled-12-3

84 reasons to love Bulgaria

1. Bulgarian women are crazy beautiful. They are often tall, with pale skin, dark hair, and blue or green eyes. More than once they have been ranked among the most (or THE MOST) beautiful in the world

2. For that reason Bulgarian men are the luckiest 😉 They spend every day of their…

View original post 2,318 more words

Интервю с блогър

Когато потърсих Адриана, за да проведем интервюто, я открих да прави това, което прави най-добре – да пътува. Тя бе изключително мила, съгласявайки се да ми отдели част от безценното си време, отредено за изследване на остров Бали, Индонезия. Да, имаме си работа с една истинска авантюристка и любителка на приключенията, пътешествията и слънцето… Иначе казано, запознайте се с Адриана Василкова и нейния блог http://www.sunshine.bg.

Screen Shot 2016-01-20 at 2.08.46 PM

  1. Здравей, Адриана. Разкажи ми историята на твоя блог. Кога реши да го създадеш? Беше ли повлияна от нещо конкретно?

А: Всичко започна на шега, както предполагам би казал всеки блогър :). Исках да споделям пътуванията си и нещата, които научавах през това време.

2. Името на всеки блог е от голямо значение. Дала си изключително слънчево и позитивно име на своя – sunshine.bg. Как го избра?

А: Всъщност бях избрала друго, но докато го запазя вече беше заето. Не предполагах, че sunshine.bg ще е свободно, но реших да го проверя и имах късмет.

3. Как избра тази тематика? Би ли водила блог на друга тема?

А: Пътешествията са целият ми живот. Работата ми е свързана с пътешествия, хобито ми също, а през свободното си време винаги пътувам, така че не мисля че съществува нещо, от което да разбирам повече. Така че вероятно не.

4. Старанието и ентусиазма ти са били възнаградени – 2014та sunshine.bg е спечелил първо място в конкурса на БГСАЙТ, в категория “Блог”. Опиши ми какво изпита, когато разбра, че си първа?

А:  Почувствах се щастлива. Усетих, че труда ми е възнаграден и всичките ми усилия всъщност имат смисъл.

240_big1

5. Трудно ли успяваш да намериш време за блога си? Как съчетаваш блогърството с останалите си задължения и занимания?

А: Блогингът отнема много време и не мога да бъда толкова сериозна колкото ми се иска, но все пак намирам. Все пак не това е основната ми работа и мога да си позволя да съм несериозна понякога.

6. Започнала си и блог за пътешествия на английски език – AdventureFlair.сom, където акцентираш върху пътуването из Балканите и България. Това е чудесен начин да покажеш истинското лице на нашата родина, разнообразието и красотата на нейната природа, вековната история, гостоприемството на хората. Как реши да го стартираш? Мислиш ли, че ще се справяш с поддържането на два блога?

А: Всъщност вече са три. От една година стартирах професионалния си сайт http://privateguidebulgaria.com, в който също има блог. Успявам да се справям с работата, въпреки че е разпокъсана на много места. Започнах Adventureflair.com, защото английският език е говорим в цял свят и аудиторията е в много по-големи размери. Освен това искам да помогна с каквото мога за развитието на туризма у нас.

Screen Shot 2016-01-20 at 2.09.29 PM

7. Откъде черпиш толкова енергия и вдъхновение?

А: Пътуванията. Слънцето. Приятелят ми, който не спира да ме подкрепя и е до мен на почти всяко пътешествие. Той е основен виновник.

8. Имаш ли си “пример за добър блог”? Изобщо блогове, които са ти любими и следиш?

А: Много са, имам познати блогъри в цял свят, които следя, но един от най-любимите ми е http://varlamov.ru, на руски език.

9. А какво мислиш за състоянието на българската блогосфера?

А: Аудиторията е доста слаба, но харесвам много от българските блогове и енергията, с които хората пишат в тях. Оптимист съм и мисля, че нещата се развиват в добра посока, колкото и да е бавно

10. Последен въпрос – какво си намислила да се случва с теб и блога ти през 2016та? Имаш ли някакви планове, амбиции, мечти, които се надяваш да осъществиш?

А: Много планове за пътешествия и за развитие на блога. Единственият проблем е, че през последните месеци съм на път и нямам особено време, но скоро се прибирам и ще отделя нужното внимание.

Адриана, благодаря ти за отделеното време и вдъхновението. Никога не спирай да вярваш в мечтите си и да покоряваш нови хоризонти, слънчево момиче! :))))

А: Благодаря, дано вдъхновението никога не те оставя! Поздрави от Бали! :)))

12620409_10205623928056906_1016387180_o

МЪЛЧАЛИВАТА ГОСПОЖИЦА

Тя беше много млада, много неопитна и много любознателна.

Той беше също така любознателен, не съвсем неопитен и почти двадесет години по-възрастен. Въпреки това той би могъл да научи нещо от нея, защото, макар и момиче, тя беше жена, а той, макар и мъж, беше дете.

Но те не достигаха до тези понятни мисли. А може би просто се страхуваха да достигнат.

В дните, когато тайно го посещаваше, за да може той отново и отново да рисува хубавото й лице, разкривайки магията на чертите й, тя го чуваше понякога да казва:

— Можете спокойно да разговаряте, докато работя. Та аз съвсем нямам намерение да ви фотографирам! Приказвайте спокойно, дете мое!

— Не съм дете — отвръщаше тя кротко.

И така, вместо нея приказваше той, докато погледът му напрегнато се местеше от лицето й към листа и обратно. Тя мълчеше, поглеждаше го втренчено и отвреме-навреме казваше: „Аха“ или „Да, да“, или „Тъй, тъй“.

— Четете ли понякога любовни романи? — попита той веднъж. И когато тя както обикновено замълча, той продължи: — Зарежете ги, от тях нищо не може да се научи, дете мое.

— Не съм дете — каза тя кротко.

— Никъде — каза той — няма да срещнете такова долно лицемерие, никъде действителността и истината не се премълчават с такова хладнокръвие, както в любовните романи. Ако един писател поиска да опише как някой убива някого или го нарязва на малки късчета, или пък се обесва, или подпалва някой град, или мъчи някакво животно, точността му в описанието не знае граници. На никого не би хрумнало да го укорява за такива подробности. Никой институт не би се опитал да му ги забрани. Някои романи представляват истински справочници за начинаещи разбойници и убийци. Осмели ли се обаче един автор да опише предмета на любовта, която все пак е най-голямото, ако не и единственото щастие за нас, хората, той направо е загубен. Най-добре ще стори да се убие, преди другите да са направили това. Нему е позволено да разбулва най-отвратителни неща. А най-красивото, дори само загатнато с думи, му е забранено. И ако въпреки всичко се опита да го направи, то е равностойно на смъртен грях. Основите на държавата, църквата и обществото щели да се разклатят. А постройките, издигнати върху тези основи, щели да рухнат като къщички от карти за игра. Пазителите на условностите треперят ден и нощ пред елементарната сила на щастието и любовта.

Тя го погледна втренчено и промълви: „Аха“.

— Впрочем — каза той друг един път — за двама души, които се обичат, или поне вярват, че се обичат, е направо невъзможно да се доближат истински един до друг. Предполагам, ще оспорите това твърдение, дете мое.

— Не съм дете — отвърна тя нежно.

— Един съвременен френски автор — продължи той — се е опитал да онагледи невъзможността за пълно сливане с помощта на твърде мрачна алегория. Всеки от двамата влюбени, твърди той, приличал на човек, зашит в груб платнен чувал, така че не можел да вижда нищо и бил в състояние само едва-едва да се движи. В това печално положение те били изправени един срещу друг, всеки чувствал ощастливяващата близост на другия, усещал света на граничещото до болка привличане, но виждал само тъмнина — платното се докосвало грубо до другото платно, непохватно и неудовлетворяващо, и никой от двамата впрочем не знаел кой и какъв е другият в действителност. Сравнението не звучи твърде поетично и не е много утешително, но боя се, че отговаря на истината. В Библията се казва, че още Адам и Ева откъснали ябълката от дървото на познанието и я изяли. Аз считам това сведение за погрешно. Просто са забравили да го опровергаят. Тя, тайнствената ябълка, продължава да си виси все така високо на дървото и завинаги ще си остане недостъпна за човека.

Тя го погледна втренчено и тихо каза: „Тъй, тъй“.

— Само че човек, забравяйки онова, което отдавна знае, се поддава твърде леко на мнението — каза той през един хубав следобед, — че официалната забрана на любовта у нас била стара като света. Но как стоят нещата в действителност? Винаги и навсякъде ли любовта е била прикривана като грях или безчестие? Сякаш нейното място е в затвора и е справедливо да бъде премълчавана като някой роднина, който има лошия навик да краде сребърни лъжици? Но не винаги е било така, това го знае всяко дете.

— Не съм дете — отвърна тя кротко.

— Не винаги е било така — повтори той. — Помислете си само за древните гърци, които с обожание са се прекланяли в храмовете пред телесната красота. Не навсякъде е било и не навсякъде е така. Помислете си за индийските книги по любовно изкуство и не забравяйте естественото, чистосърдечно схващане на японеца по някои въпроси и процеси, които в днешния западен свят най-детински се премълчават или блудкаво се осмиват. Но как, питам аз, ще може човек да говори откровено за духовната, за божествената страна на любовта, ако презира, отхвърля и се срамува от земната любов? Така не само частта, но и цялото се превръща в лъжа.

Тя го погледна втренчено и каза: „Да, да“.

Такива или подобни неща й приказваше той, докато отново и отново я рисуваше. Така или по подобен начин му отвръщаше тя с мълчание. Докато настъпи онзи следобед, в който той, наклонил глава, провери последните щрихи, кимна леко към листа и каза:

— По-добре не мога да го направя, дете мое!

Тя мълчеше.

— Би било лекомислено от моя страна — продължи той — да ви помоля да не прекъсвате посещенията си. Рисунката, като се има предвид моят талант, не е лоша. Искате ли да я видите, дете мое?

Тя мълчаливо стана от мястото си и пристъпи зад него.

Той се окашля. После попита:

— Мога ли да ви я подаря, дете мое?

— Не — каза тя. — Ще я закачим отсреща над дивана.

Той изненадано се обърна към нея. Тя се усмихна леко, погледна замислено от единия прозорец към другия и рече:

— Трябва да купим нови пердета. Ако… нямаш нищо против.

Той я погледна втренчено и промълви, посягайки към ръката й:

— О, какво съм дете!

                                                                                                                                                                                       Ерих Кестнер

rainy mood

Дъждовните капки, стичащи се по прозореца на колата, сякаш си правят състезание с тези, стичащи се по бузите. Раждат се, търкулват се, мокрят, докато падат, оставят нежна следа, за да си заминат след това завинаги. Господи, колко е красива цялата тази меланхолия! А какво става след това? Има ли кръговрат и на сълзите, както на водата в природата? Те дали се изпаряват и после отиват ли в други нечии очи, за да ги напълнят и да припомнят някому, че е човек и че да чувстваш , е не просто хубаво, то е животоспасяващо.

Пълните очи са белег за пълнота на душата. А дали ще са пълни от тъга, радост, удоволствие, възхищение или болка – няма значение, важното е изворът да не пресъхва.

Из рубриката “лирическо-психични отклоне(открове)ния”

Запали – къща

“Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им. Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив – извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Такова шило пробива торбата си, пада на земята, свисти и се върти, докато земята не почернее в кръг и като минат хора, си мислят – огън е пален тука, не е от само себе си тая работа.Такива жени не са съвсем хубави; обикновено нямат по нещо от женската част, примерно цици нямат, обаче като ти се усмихнат, можеш да се разревеш. Поетите на това викат “душегубен чар”, старите жени – “запали-къща”, а старците хем се кръстят, хем сучат мустак, хем им играят мускулите.”

Image

Тя

Тя. Трудно бе да я опиша даже когато бях трезвен. Всъщност тогава ме плашеше най-много – изглеждаше нереална, твърде странна, за да съществува и твърде жива, за да е край мен. Тя бе способна да подложи човек на екстазни опиянения и дълбоки страдания. Никога не гледаше хората в очите, когато разговаря с тях, но само един нейн небрежно хвърлен поглед можеше да те накара да потръпнеш. Не, не знам дали беше любов, привличане или страст. В потайността ѝ имаше нещо страховито, но омайващо – гледа те така, сякаш ако продължиш да я гледаш всеки момент ще избухнеш в пламъци, сякаш ако ѝ кажеш, че я обичаш, ще те намрази завинаги.Image